|
|
Филип П. Арнолд защитава сътрудническия модел в изследванията на индигенни народи
Снимка ©
DFA
|
Членовете на народите Мохок, Онейда, Каюга, Сенеца, Тускарора и Онондага всяка година се събират, за да разкажат историята за това как предците им преди повече от хиляда години се обединили под Великото право на мир и станали Хауденосауни: „Хората на дългата къща“. В тази история фигура, известна като Миротвореца, преминала през езерото Онтарио в кану, изработено от бял камък, решена да сложи край на конфликта между воюващите нации и да възстанови това, което Онондага наричат Скянох, означаващо както „мир“, така и „добро състояние“.
През голяма част от предходния век, обозначеното място на раждане на Хауденосауни, наречено „Ирокезката конфедерация“ от френските колонизатори, било маркирано с реконструирана крепост, където посетителите можели да научат за живота на йезуитските мисионери и търговците на кожи. През 2015 година крепостта била заменена от Центъра Скянох—Великото право на мир, който разглежда историята на Хауденосауни от изцяло индигенен ъгъл. Основателят на Центъра, Филип П. Арнолд, е професор по религия и индигенни изследвания в близкия университет Сиракуза, разположен, подобно на Центъра, на предците на Онондага.
Неговата последна работа, „Спешността на индигенните ценности“, не само разглежда произхода, мъдростта и значението на вярванията на Хауденосауни, но и се сблъсква с вродените ограничения на такова изследване. Приемайки твърдението на автора на „Ориентализмът“ Едуард Сайд, че не можем точно да опишем „другия“ и че всяко такова опитване е обречено да се чете „като тест Роршах“, Арнолд защитава „прехода от експертен модел на производство на знания към сътруднически модел“. Този модел третира субектите не като източници на информация за проекти, които не ги засягат, а като партньори в решаването на „въпроси от взаимна загриженост“.
Следвайки този подход, Арнолд заключава, че не трябва да говорим за религията на Хауденосауни — концепция, за която Онондага и другите нации нямат дума, и която е наложена върху тях от бели заселници като средство за подчинение. Вместо това би било по-подходящо да говорим за ценностите на Хауденосауни, много от които стоят директно противопоставени на тези, които притежават белите европейци и заселниците. Както пише Арнолд, Хауденосауни виждат съжителството с нехуманните същества от природния свят като равноправно. Това е концепция, която е извън обхвата на колонизатора, който вижда земята като ресурс под негово владение.
Според историята на Великото право, само един човек отказал да приеме предложението за единство от Миротвореца: канибалистичният магьосник Тадодахо. Те не отишли да го унищожат, а да го спечелят за своя страна. Без Тадодахо конфедерацията щяла да се разпадне. Миротворецът обяснил, че една нация сама е като стрела: лесно може да бъде счупена. Обединени те успели да трансформират мисленето на Тадодахо от магьосничество и войни към защита на мира.
Арнолд отбелязва, че признанието е не само основополагаещо за прочистването на сърцата и умовете, но и жизненоважно за възстановяването на Скянох. Социалният мир и индивидуалното благополучие са две страни на една и съща монета и остават такива и до днес. В допълнение към признаването на дълго пренебрегнатото влияние на Хауденосауни върху американското общество — с Великото право на мир оказало влияние както върху Конституцията на САЩ, така и върху движението за правата на жените — „Спешността на индигенните ценности“ предлага изход от западния свят към самоунищожение.
Времето ни е белязано от ускоряваща се климатична криза и растяща глобална нестабилност. Хауденосауни показват, че независимо от това колко дисфункционално може да бъде едно общество, винаги има начин обратно към мира.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|


